Слончето Митко в Италия

Слончето Митко става банкер

Слончето Митко тъкмо си обуваше новите ботушки, наведе се да завърже десния крак и хоботът му се удари в нещо шарено и кръгло. Повдигна го и видя кълбо – макет на света. Загледа се в него и се учуди – точно в морето срещу него плуваше ботуш, който много приличаше на неговия. Зачете се и прочете името на държавата: „Я, това било Италия!“, а той толкова много беше слушал за нея. Знаеше за спортните коли и Ромео и Жулиета, за Папата в Рим и бездомните котки. Обичаше много италианската паста, но отказваше да пие кафе – от него не можеше да заспи, а слончетата и без това спят само по 2-3 часа в денонощието. „Няма как, ще събувам отново ботушите.“, рече си Митко, защото вече беше решил да посети Италия, а там в момента беше горещо лято.
По пътя си събра малко листа от маслиново дърво, защото за неговия африкански вкус те бях деликатес. Сребристи, продълговати и хрупкави те растяха върху неголям усукан ствол и пазеха сянка на кафевичките плодове. Но това не беше всичко – стотици кипариси стояха като стражи по тротоарите, листата им приличаха на игличките на борове, обаче малко по-зелени и жилави. Кокетни лимонови и портокалови дръвчета растяха почти до всяка къща на тесните улички в италианския град Генуа. Митко реши да опита и от сочните кестенови листи, които се бяха разперили като ръка с пет пръста, когато изведнъж чу детски смях и глъчка. На полянката в парка група момчета събираха листа от високите дървета и ги разхвърляха с шепи. Само едно момиченце до тях ги събираше, подреждаше ги грижовно и слагаше увредените настрани.
- Какво правиш? – затича се към нея едно от момчтата, което всички наричаха Лука, но не защото беше лукав или злобен, а защото това е много срещано италианско име.
- Не виждаш ли, че това са „банкноти“, а тук на пейката е моята „банка“– отговори момиченцето, което разбира се казваше Мария.
Слончето Митко разрови слонската си памет и веднага се сети, че в Генуа се е появила една от най- старите банки в света „Сан Джорджио“.
- Това е чудесна идея! И аз искам да вложа тук моята валута от маслинови листа. – каза той и след него веднага се затичаха ентусиазираните момчета.
- Аз имам десет смокинови листа, колко ще бъде лихвата им след месец? – Лука размахваше богатството си, но едно от листата изхвърча от ръката му и той се затича да го стигне. Това помогна на друго момче да го изпревари в опашката.
- Искам да си спестя тази шепа борови връхчета, защото може да ми потрябва като порасна.
Момиченцето, което играеше ролята на касиерка, започна да смята, да записва, но се затрудни и се изчерви.
- Аз мога да помогна! – обърна се към всички Митко. Имам слонска памет и мога да запомня не само кой колко е дал, но и от какви дървета. Във всеки клон на банката ще има бележка от кой клон на дървото са листата. Даже мога да слагам печат с хобота си на „квитанциите“ за депозит. Така никой няма да остане без документ.
И „банката“ заработи на пълни обороти. Децата носеха своите съкровища, други теглеха „паричките си“, отиваха на пазар и се връщаха с нови находища. Сякаш при тях парите никога не свършваха, а и наистина беше така, защото растяха по дърветата.
По някое време Лука се върна с цяла торба липови листа. Започна да ги вади, този път по-бавно, защото беше загубил вече на борсата миналия път. Слончето Митко забеляза малките листа, които удивително приличаха на зелени листа, и остър глад прониза стомаха му. Слюнката направо се стече под големия хобот, той се изкуши и гризна едно от листата. „Никой няма да разбере – рече си наум и понеже много му се услади грабна още едно. После още едно…
Касиерката Мария, която се готвеше вече да затваря банката, видя това и се развика:
- Помощ! Дръжте крадеца!
Децата наобиколиха слончето и сърдито започнаха да му говорят.
- Ние ти имахме такова доверие. Смятахме, че „парите“ ни са на сигурно място! Сега как ще ни ги върнеш?
- Сетих се. Ще му ги запишем като „заем“, той ще може да ни ги връща разсрочено всеки път, когато получи нова порция обяд.
Така бяха измислени не само финансовите закони, но и едно много важно правило: „Банката не гарантира за банкноти, изядени от слон!“
В този ден децата се научиха, че е необходимо да спестяват и да не харчат листата си за щяло и нещяло. А Митко разбра, че най-важно не само за банките, а и между приятелите е Доверието. И то е безценно!