Слончето Митко във Франция

Слончето Митко се среща с Едит Пиаф

Неделна сутрин. Слончето Митко се разхождаше по брега на Сена в Париж и се опитваше да разбере какво правят французите с боклука на реката. Понякога тя му изглеждаше черна и лъскава от нечистотии, а друг път бистра като планински извор. Приседна в кафенето наблизо и чу въпроса на едно дете:
- Какво правим с боклука, мамо? Сена е пълна с отпадъци…
- Масло – изненадващо отговори жената
- Масло ли? – наостри ушите си Митко, а хоботът му се издигна нагоре като антена. Той много обичаше масло и му се прииска да го опита.
- О, да. Всички греси и мазнини се прибират в една машина, пречистват се и излиза биодизел – гориво, което ще движи машини.
- Колко жалко, аз вече си представях препечена филийка, въздъхна слончето. За първи път научаваше, че нещо грозно и мръсно може да получи нов живот. Мислеше, че само изкуството прави това. И докато се разхождаше по уличката с кафенетата наистина срещна много художници, които рисуваха своите пъстри картини. Видя много непознати лица, които върху платната изглеждаха усмихнати и красиви, а в действителност носеха своите тревоги и тъга.
Изведнъж хоботчето – антена се издигна и Митко наостри заедно с него и големите си слонски уши.
- Това е песен! – извика почти той. Идва от там! – и започна да следва мелодията и гласа.
А те го отведоха на малък площад, където една малка жена с огромен глас пееше френски шансон. Публиката слушаше онемяла думите за любов и раздяла. „ Това е Едит Пиаф!“ шепнеха зрителите. Тя отдалеч забеляза едрия си почитател и когато свърши песента го запита:
- Как пристигна толкова далеч? Ти не живееш ли при слончетата в Африка?
- Моят хобот е антена. Настройва се да улавя красотата и песента. Просто те последвах.
- Значи умее да излъчи и тъгата в тях? – оживи се дребничката певица.
- И тъгата ли можеш да уловиш с антена? Тогава най-добре да не я пускаш…- слончето Митко вече се размечта. Хваща с хоботчето си всеки плач и го превръща в радост.
- Понякога! – отговори жената. Най- добре е, когато успееш да я изразиш с песен.
- Твоята е толкова истинска. Искаш ли да я чуят всички – предложи слончето. Изведнъж хоботът му се изправи като висока радиоантена и започна да се върти. Целият запис: Едит Пиаф, акордеон , куче, което лае и бързото тупкане на Митковото сърце се излъчи по улиците на Париж. Достигна Айфеловата кула и Елисейския дворец и от там напусна пределите на Франция дори, за да омае целия свят.
Уморен от толкова преживявания туристът и вече слон - радиоводещ реши да си почине на плажа. Но там го чакаше нова изненада. Митко пристигна до Етрета и отдалеч видя внушителни скали, които приличаха …
- Виж ти, това не е ли слон като мен! - възкликна той. Приближи се до каменния „хобот“ и скалата му прошепна:
- Преди милиони години един древен слон се приближи към мен. Беше толкова жаден, че се наведе ниско към водата …и точно тогава се случи нещо вълшебно. Морето го превърна в камък, за да остане вечен, но остави хоботът му, за да може винаги да пие вода. Само че има една тайна!
- Наистина ли? Кажи ми я, аз няма да я разкрия на никого! – примоли се той. Слоновете трябва да пазят тайните си – и намигна на огромната скала.
- Аз не съм целия в камък, когато няма хора, хоботът все още тихичко диша. А когато вълните влизат под арката, това всъщност е моето хъркане.
Слончето Митко се излегна на плажа, реши, че е голям късметлия в един ден да види и да разбере толкова много неща и най- после заспа.