Слончето Митко в Чехия

Слончето Митко на прага за Прага

Вече няколко часа Слончето Митко се въртеше в кръг и не виждаше изход. Някой му беше казал, че за да стигне до началото трябва да върви по часовниковата стрелка. Той се завъртя няколко пъти, но стигаше до една и съща врата. До прага и. Знаеше, че не е тази и тръгваше наобратно. После пак и пак, даже не разбра колко време е минало, откакто тръгна. Почна да брои крачките си „Тик – так! Так – тик!“, но скоро усети, че и тази тактика не му помага. Тогава реши, че трябва да прескочи този праг и да тръгне за Прага, столицата на Чехия.
Кулите в чешката столица са толкова много, че ако решиш да ги изкачиш всичките няма да ти остане време за нищо. Не всички от тях са часовникови, но всяка е запазила по нещо от времето си. Митко застана пред тях и започна да ги брои – една, две , три, докато стигна до 80 и се отказа.
- Нима са толкова много – помисли си слончето - и всяка от тях има собствен механизъм…Той ли е тяхното сърчице? Ами ако стрелките ръждясат от времето, кой ще го гони тогава?
Слончето Митко беше много умно слонче и никак не беше мързеливо, затова реши да провери дали часовниците в Прага показват едно и също време и ако се наложи да ги свери.
- Щом часовниковите кули са повече от 80, значи времето тук не просто върви напред, то се вижда. Той повдигна хоботчето си, защото си го представяше, че е горе и сякаш можеше да го погъделичка.
Не можа да предвиди обаче колко стълби ще трябва да изкачи и колко крачки да изразходи. Още докато вървеше из града забеляза необичайни стълбове с по 3 или 4 циферблата. Те бяха разположени основно по трасетата на градския транспорт, до входа на метрото и около трамвайните спирки, за да помагат на жителите да не изпускат графика си. Тук времето беше дисциплинирано и се движеше по строги правила.
После слончето се спусна към центъра на Прага и по пътя си срещна Часовник, който направо спря дъха му. Той се намираше на кулата на църквата „Пресвето сърце Господне“ в квартал Винохради. Неговият циферблат имаше внушителен диаметър от 7,6 метра , което го прави най-големият в цялата Чехия, а може би от най-големите в света. „Колко ли минути са се изгубили, докато се качат вътре?“, рече си Митко. Извади ръчния часовник, който беше скрил дълбоко в раничката си и започна да брои. „Тик – так, Так – тик…“. Единият от двамата изоставаше, но за да разбере кой, трябваше да походи още доста.
И той продължи, докато не откри Часовникът, който върви наобратно. В Еврейския квартал (Йозефов) на сградата на Еврейското кметство има уникален часовник с еврейски цифри, чиито стрелки се движат от дясно на ляво — точно както се чете на иврит.
- Нима времето също може да сменя посоката си? Значи ако вървиш обратно на часовниковата стрелка, може да стигнеш точно там закъдето си тръгнал? Или беше обратното? – Митко реши, че времето също има право да си поиграе и да се връща към спомените и затова само се усмихна на еврейския часовник. Сложно беше да го сверява с другите и затова продължи без да го безпокои.
Но какво се случи, когато попадна на следващия площад до старото кметство? Там видя часовник, който играеше истински театър и показваше не само часа, но и различните времена.
Пражкият „Орлой“ отбелязва съвременното средноевропейско време, но заедно с това старобохемското време, при което новият ден започвал със залеза на Слънцето. Едновременно с това може да се види вавилонското време, при което часовете не са еднакви, защото се измерват от изгрев до залез.
- А, през нощта времето става невидимо, за това ли? – помисли си Митко, но нямаше кого да попита.
Тогава видя, че има и още една категория – Звездно време! И възкликна:
- Ама колко е часът всъщност?
Слончето Митко съвсем раздруса своята представа за времето. И не стигна това, ами скоро започна истинско представление от Часовникът „Орлой“. На всеки кръгъл час от 8 сутринта до 11 вечертасе отваряха две малки прозорчета, а от тях се показваха 12 апостоли. Около тях пък оживяваха други фигури. Имаше скелет, който дърпа въже и напомня, че времето изтича. Имаше кукли – алегории на суетата, скъперничеството и удоволствията. И накрая пропяваше петела!
След като в Прага беше изкатерил толкова кули, за да открие времето, Митко вече разбра, че то има повече от една посока. „Не бързай!“, сякаш му казваше то.
- Не мога нито да те хвана, нито да те помириша с хобота си, но мога да те чуя в камбанките и в песента на птиците – записа в бележника си слончето. Можеш да видиш времето в случките и да запомниш това, което ти е подарило.
После отново си взе раничката и продължи напред.