Слончето Митко в Амстердам

Слончето Митко с „нови очи“

До концерта в операта на Амстердам оставаше още един час и слончето Митко много искаше да стигне навреме. Опита с бърз ход, но улиците бяха тесни и разминаването с пешеходците ставаше трудно и понякога болезнено за другите. Падаха, ставаха, изтупваха се и продължаваха, но шокът, че са срещнали слонче на улицата оставаше и се обръщаха стотици пъти. Това пък водеше до нови сблъсквания и падания, както, когато блъснеш една плочка с домино и тя повлече всички останали. Накрая стана задръстване и се наложи да извикат регулировчик.
В тази суматоха слончето реши да използва велосипед като почти всички хора в Амстердам. Колелото не е измислено в Нидерландия, но там то се използва от всеки трети човек. Децата го научават още преди да тръгнат на детска градина и го използват до старите си години. Предимствата са много, достатъчно е да споменем само, че в Холандските градове с тях се стига по-бързо отколкото с кола, не харчат бензин и са екологични. Точно затова и Митко реши да се качи на велосипед, но понеже беше за първи път още не знаеше как да го управлява. Краката се заплитаха в педалите, ръцете не можеха да обхванат дръжките на кормилото, а хоботът…Хоботът непрекъснато пречеше, защото се люлееше и слончето не можеше да гледа напред. Опита няколко пъти да подкара напред, но се примири, че е прекалено голям, слезе от колелото и го паркира на улицата, за да може друг човек да се възползва от него.
До концерта, за който отдавна си беше закупил билет, оставаше само половин час, а операта все още беше далече. Митко помисли малко, разбра, че само не може да се справи в задръстването и му хрумна гениална идея. Ще се справи с плуване! Амстердам е опасан от всички страни с канали, които помагат на търговията и транспорта в столицата. Освен тава служат и за разширение на градоустройството. Стотици къщи- лодки плуват във водните алеи, в тях живеят както обикновени хора, така и богати бизнесмени, които са създали в „корабите“ си бляскав лукс. Точно в такава къща -лодка попадна и слончето. Там го почерпиха с бонбони „пияни вишни“ и ментова лимонада. Успя да се изсуши от плуването, като използва хоботчето си с топла струя въздух и си направи празнична прическа.
До концерта оставаха броени минути. Стопанинът на „островчето“ запали мотора на истинска яхта и потеглиха към брега. Митко скочи и се затича към Операта. По пътя успя да откъсне букет от лалета за диригента, а на входа на Музикалната къща отново го чакаха велосипедите. Бяха хиляди, подредени в строен ред като в най-големия паркинг, но този път Митко не се опита да отключи някой от тях, за да го подкара. Двете големи гуми и рамката на седалката между тях изведнъж му заприличаха на очила. Изглеждаха големи точно, колкото за неговата слонска глава, даже с веригата щеше да ги закачи за ушите. „Ще виждам по-добре от балкона!“, помисли си слончето и без да се колебае повече влезе в огромната зала на Операта.
Концертът започна с бурни овации. Диригентът се поклони, музикантите вдигнаха цигулките, осветлението също се ослуша и млъкна. Останаха да светят само малки лампички пред партитурите. И точно тогава слончето Митко почувства голям ужас. Разтрепери се от страх, защото с новите си очи и погледа през велосипеда, големият роял му заприлича на отворената уста на черно чудовище. Лъковете на цигулките сякаш всеки момент щяха да започнат да стрелят, а лампичките…Те затанцуваха като пламъчетата на свещички и Митко сериозно се изплаши, че ще запалят книжата на музикантите. Добре че в този момент Музиката разпръсна тишината и всичко стана празнично и необикновено! Черното чудовище се превърна в красив роял и запя красива песен. Цигуларите плавно движеха своите лъкове без никакви стрели. А светлинките мигаха игриво в такт с песента.
Слончето Митко слушаше в захлас и не можеше да повярва на очите си. Не знаеше на коя от двете картини да повярва, но реши, че истинската е в Красотата и Любовта, а страшната е фалшива и бързо изгони черното и Страха.