Госпожа Капка и Господин Капчук

Истории от празния хладилник

Госпожа Капка и Господин Капчук живееха в хладилника на една стара и пенсионирана учителка. Тя обичаше да го размразява, защото се радваше да види рафтчетата му празни и чисти и след това да си го зареди. Слагаше плодовете най- отгоре, зеленчуците в голямото чекмедже за зеленчуци, а по средата подреждаше яйца, кофичка кисело мляко или сметана, тенджерка със супа или манджица с чушки, защото не обичаше да готви месо. Тази вечер реши отново да го размрази и затова го изключи от мрежата, облече си вълнената пижама и легна да си почива.
Тъкмо започна да се унася и от ъгъла, където бдеше хладилника започна да се чува неумолимото „Кап – кап – кап“, минутка тишина и после отново „Кап“ , „Кап – кап“, „Кап“, капката не спираше да бърбори, а до нея се включваше и гласът на по-големия „Кап -чук, Кап – чук“. Дуетът започваше да става досаден, защото пречеше на госпожа учителката да заспи, но щом започна да се вслушва в разговора им тя почувства приятна възбуда.
- Ох, капка по капка - вир става – въздъхна неуморната капчица.
-О, не – аз не искам да ставам вир – завайка се господин Капчук. Харесва ми да съм строен и млад, макар върхът ми да сочи надолу.
- Тогава трябва да се изкачим до най-горните ъгли на хладилника, където все още има мраз – подкани го Капка, а учителката наостри уши.
“Кап – кап – кап – капкап“ заговорниците изкачваха нивата, сякаш хванали се за ръце. Още минутка и щяха да се спасят от разтичане, защото на последните нива все още беше студено, когато се чу леко прегракнал глас:
- Като две капки вода сме, не мислиш ли – заговори този път първи капчука, но се обърна към оранжевия морков, забравен в отделението за масло. Госпожа Капка се натъжи от новото увлечение на приятеля си и се развика:
- Нее! Моята майка казваше, че всеки от нас е уникален и освен това никога да не се смесват капките, а да се приема само по една – нацупи се тя, доста ревниво.
- Но аз съм вече голям и мога да мина между капките - обърна се към нея господин Капчук.
Изявлението много хареса на пенсионираната учителка , която съчиняваше наум варианти как да прекрати капенето в хладилника, но все пак надаваше ухо, да подочуе нещо от разговора. Тя не подозираше какво отмъщение подготвя госпожа Капка. Освен своето „кап. Кап – кап“ тя извика всички думи, започващи със сричката „кап“ и създадоха цяла „капкофония“. В прокапваща капсула с капела вместо капак, заложиха капан с капкомер и капчука нямаше как да не капне от умора точно вътре при капката и нейните капчици.
Учителката отдавна беше заспала, когато издайнически малки рекички пролазваха по паркета. А на сутринта тя отвори вратата на хладилника и видя до забравения сбръчкан морков остро ледено блокче, сякаш готово да скочи и да се изправи с върха нагоре, за да не се разтече. Капката беше протегнала ръчички и прегръщаше ревниво своя капчук, а в отделението за свежи зеленчуци се беше образувало цяло езеро.
„Денят обещава да бъде интересен!“ – каза на глас възрастната жена и се захвана да чисти с такова усърдие и веселие, с каквото някога подготвяше уроците за своите ученици.