Прилуняване

Прилуняване

- Кой ритна Луната? - едно дете ме попита.
Тя топка ли е или е кръгла като пита?
Защо не свети тази вечер? Къде се е скрила?
Нали Земята е нейната майка?
Защо така се е свила?
А аз вместо да отговоря,
реших с него да помечтая на воля.
Луната е наша спътница! Там
е студено, със сигурност знам.
Всевишният – татко на Всичкото – Бог
завързал е конец за своя рог
и подредил ги е като копчета: Земя, Луна, Звезди…
Слънчеви снопчета лъчи
се разтварят, обгръщат всичко във Вселената,
така, както е в игра, обаче споделената.
И никой не е сам, даже е почетен член,
само в криеницата временно е заличен.
- За това ли имам лунички на бузката?,
пита пак то,а мен ме хвана за Душката..