Твоя ли е точката?

Твоя ли е точката?

Автор: Мая Лалчева

Книга: ЛЕКОВИТИ ПРИКАЗКИ

Твоя ли е точката?

Тази приказка не започва с „Имало едно време“, защото старата калинка току – що кацна на ръката ми и започна да ми я разказва.
- Знаеш ли, аз съм много доверчива и обичлива, но никога не съм харесвала тези проклети черни точки по гърба и крилата си. – Тя разпери пелеринката си и тъкмо се накани да отлети и от моята ръка, заобиколи и се върна.
- Даже момиченцето, с което сега се разминах каза: - Виж колко е гадна калинката! Само хвърчи като пеперудата…
- Не! Нищо подобно. Аз я чух да казва: - Виж колко е гладна калинката. ..
Но тя излетя от ръката ми и аз я чух да плаче: „ Виж се само! Цялата съм на черни точки. Пчеличките имат светли и тъмни райета, бръмбарите имат лъчисти крилца, пеперудите красиви шарки… Само аз с тези „пъпки“.
Усетих колко е обидена и натъжена и се опитах да и кажа:
- Твоите точки не са недостатъци, а чар. Те са твоята история!, ноо.. тя не ми обърна внимание. Извъртя се и откъсна една от лявата си страна, захвърли я надалеч и въздъхна:
- Най- после! Сега съм по-хубава! – и се облегна да си почине.
В това време започнаха от съседната полянка прелетяха нейните приятели бубулечките. Събраха се около черната точка и започнаха да спорят:
- Какво е това?
- Камъче е ?
- Семенце е?
- Дупка е?
Всички зажужаха гръмогласно и не можеха да се разберат. Калинката знаеше истината, но ужасно се срамуваше да си признае.
- Моя е? Аз свалих тази точка от гърба си, гласът и трепереше, а тя стана още по- червена и за малко да изгуби всичките си точки от притеснение.
- Мислех, че ме загрозява, за това реших да я захвърля.
- Странно! Ние всички пък мислехме, че точно затова си калинка – обади се зеления бръмбар и сякаш се усмихна.
Калинката погледна изображението си в една локва. Без точицата си не изглеждаше по-красива, а някак недовършена. Тя внимателно я вдигна с предните си крачета и я върна на мястото и. И сякаш в същия миг се изправи малко по - горда. Оттогава не я чух да се тюхка или да мърмори за точките си. В своите очи беше станала красива и ценна, като всички други бубулечки в градината.

Тема
емоционална интелигентност
← Обратно към творбите